Коучингът е подход, който придоби широка популярност у нас през последните години. Независимо от всичко, което се говори и пише за него, все още остава сериозното предизвикателство да можем да го обясним накратко пред хората, които за първи път се срещат с него.
И така, след като названието очевидно е чуждица и има претенциите да е „непреводимо“ на български, тогава как трябва да звучи краткото представяне на един коуч? Според нас най-близкото по смисъл описание е: „доверен партньор, който те провокира да се развиваш“. Тази визитка има точно четири опорни точки, които обаче са достатъчно конкретни, за да направят явна разликата с роли като консултант, терапевт, ментор, съветник или експертно лице.
Няколко думи за четирите основни елемента:
- Доверие: То е задължителен елемент в отношенията между коуч и клиент. На тази база се развиват всички останали процеси в коучинга. Доверието е пряко свързано с умението за изграждане и дългосрочно поддържане на междуличностни отношения, с етичност, толерантност и зачитане на личните граници. (Не случайно в учебниците по коучинг главите на тема „етика“ обикновено са най-обемни. Например в дипломната програма на NMC се разглеждат в детайл 3 различни етични харти на водещи коучинг организации. IIC&M и ICF са оповестили публично етичния си кодекс и той е достъпен в мрежата). По същата причина нашата практика е още в началото на отношенията с клиент да представим и обсъдим етичните рамки на предстоящия процес. Нашето разбиране е, че практически с договора си коучът поема не просто професионален, а морален ангажимент.
- Партньорство: Това е най-точната дума, която може да опише отношенията коуч-клиент. Партньорството предполага равнопоставеност, откритост, коректност и дългосрочност в отношенията. За разлика от повечето познати формати като менторство, терапия и обучение, при които има явна асиметрия по отношение на позицията на участниците, коучингът предполага съвместно водене на комуникацията: коучът управлява структурата, а клиентът – съдържанието на разговора. От тази гледна точка дистанцията в комуникацията се определя еднакво от двете страни. В същото време позициите в коучинга никога не се сближават прекалено – тук водеща цел съвсем не е изграждането на приятелство (макар че понякога процесът е неизбежен). Партньорството е чиста и коректна база за професионални отношения. То позволява поддържане на фокус едновременно към хората и към резултатите.
- Провокация: Нещо, което силно отличава коучинга като подход, е смелостта му да се движи около и по ръба на „зоната на комфорт“ на личността. Всъщност коучът управлява един гъвкав процес и в определени етапи задържа клиента в границите на сигурността, за та могат да бъдат натрупани необходимата мотивация и ресурси. В следващият момент обаче именно коучът е този, който провокира съставянето на конкретни планове за неща, които на пръв поглед са изглеждали тъврде смело и нереалистично. Често точно коучът изисква извършването на дейности, които са далеч от обичайните практики и навици (ежедневни упражнения, утвърждаващи послания, визуализации). Всъщност неговата работа се състои в това да организира една постоянна експанзия на зоната на комфорт за своя клиент в пространството на живота. Не е въпросът просто веднъж да „прекрачим границата“ и след това да се върнем обратно на „своя“ територия. Целта тук е да „преместим границата“.
- Развитие: Коучингът е ориентиран към действия и резултати. Това е заложено във всички негови инструменти – в моделите за водене на сесия, в техниките за целеполагане, в упражненията за самоанализ и пр. Едно от основните предимства на коучинга е, че подхожда към личността с разбирането за богат, почти неизчерпаем източник на ресурси (като изключим извънредни случаи на нарушено психично здраве или друго необичайно обстоятелство). Това превръща подхода в позитивно и подкрепящо пътешествие навътре към себе си, в което повечето клиенти изваждат на бял свят продукти на своята воля и креативност, за които дори не са подозирали. Точно това прави коучинга незабравимо и очарователно преживяване.
Накрая, но не на последно място, харесваме определението за коучинг като „провокативно партньорство“, защото може да бъде разбирано двустранно. И много често наистина е така – с развитието на процеса не само клиентът, но и коучът печели партньор и среща провокации, които му носят развитие… И това е страхотно!